ЕДНА ГОДИНА ОТ КОНЧИНАТА НА АРХИМАНДРИТ СЕРАФИМ

ЖИВОТ — СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО

„Господи, дай ми търпение да бъда твърд
и до гроб верен. А делото, което Ти започна,
довърши, както е на Тебе угодно!“

      Тези слова нашият незабравим отец архимандрит Серафим е записал в летописните си бележки, отразяващи основните събития около въвеждането на новия календар в диоцеза на Българската Православна Църква. Икуменическата политика на върховната ни църковна управа и нейният горчив плод — календарната реформа — изправиха нашия скъп духовен наставник пред съдбовен избор. И той изрече заедно с Псалмопевеца: „Избрах пътя на истината, турих пред себе си Твоите съдби“ (Пс. 118:30). По повод на този решителен момент в живота си о. архимандрит Серафим бележи: „Аз имах от моя покоен старец, дивния Божий угодник архиепископ Серафим, ясно изразения завет да не сътруднича на икуменизма, тази най-нова, най-съблазнителна и най-опасна ерес на еклезиологична почва, а освен това притежавах и неговото мнение (относно църковния календар), изразено с такава яснота и категоричност през 1948 г. на Московското всеправославно съвещание... Аз знаех това ясно становище на архиепископ Серафим. То действуваше върху съвестта ми като напомняне, като завет и задължение. Затова аз реших с Божията помощ, да държа за стария стил...“ Така преди двадесет и шест години о. Серафим заедно със своя духовен син архимандрит Сергий, със сестрите от тази света обител и техния духовник — приснопаметния архимандрит Пантелеймон се решават безкомпромисно да съхраняват и отстояват пълнотата на богооткровената истина — светото Православие, срещу напора на икуменизма и модернизма. Тази Света Православна Истина нашият обичен авва архимандрит Серафим бранеше и благовестеше със слово и дела. Тази истина бе съдържание и смисъл на живота му, в тази истина той остана твърд, на тази истина бе верен до гроб. Тази драгоценна истина той завеща на нас — неговите духовни чеда.
      Измина една година, откакто нашият духовен отец се прибра в тихия пристан на Небесното Отечество. Вече той вижда това, в което ние вярваме и на което се надяваме. В същото време заедно с нас той вижда и сбъдването на молитвения му зов към Господа: „А делото, което Ти започна, довърши, както е на Тебе угодно“. Изглежда, че на Бога бе угодно ние, чедата на отец Серафим да сложим немощната си ръка върху ралото тъкмо в този ден, когато осиротели изпращахме нашия свиден духовен отец, неуморния труженик на Божията нива, по пътя му към вечността. Измина една година, откакто всички ние с вас поехме делото, което Господ започна чрез приснопаметния архиепископ Серафим и неговите духовни чеда — о. архим. Пантелеймон, о. архим. Серафим, о. архим. Сергий и сестрите от св. Покровска обител. Всички ние заедно поехме върху немощните си плещи тежкия кръст на свидетелството за светата наша Православна праотеческа вяра. За жалост обаче ние често забравяме, че Христовата Истина се отстоява не чрез разпалено многословие, не чрез празнодумни спорове, а преди всичко чрез усърден православен духовен живот. Великият руски писател Н.В. Гогол, верен син на Православната Църква, казва: „За нас е възможна само една пропаганда — нашият живот. С живота си ние трябва да защищаваме нашата-Църква, която цялата е живот. С благоуханието на душите си ние трябва да възвестим нейната Истина.“ Следователно ние не бива да свеждаме свещените истини на Православието до набор от заучени фрази, а да ги направим свое дълбоко лично достояние, свой жизнен духовен опит, така както ги бе направил в своя живот нашият отец Серафим. Само тогава ние ще можем да продължим достойно неговото дело, само тогава нашето свидетелство за Светата Православна Истина ще бъде угодно на Бога и ще бъде спасително за нас Божие дело. Амин.

Съдържание