ПРАЗНИЧНИ СТИХОТВОРЕНИЯ


КОЛЕДА

Бял белее се светът.
Низко слязло над полето,
като купол е небето
храм от мрамор е лесът.

Сгушени под бял кожух,
сякаш се елхите молят,
и по тъмните им стволи
пада белоснежен пух.

И такава тишина
из безмълвните алеи!
По безбройни полилеи
свети тиха светлина.

Ти си мислиш: в тоя час
чудо става на земята.
Затова са небесата
тъй надвиснали над нас.

И очакваш изотвъд
ангели да се покажат
и възторжено да кажат:
“Бог роди се днес във плът!”

НА КОЛЕДА

Летете, снежинки, и бийте камбани!
Че утре е Коледа — празник голям!
Белейте се вие, обширни поляни!
Светът да е бял, да е чист като храм!

Че в църква когато Христос занаднича
от Свойте икони към нашия свят,
да види земята на рай че прилича,
че сипе небето над нас благодат!

Летете, снежинки! Застилайте всичко —
и чувства небратски, и локви, и смет,
и болки, и скърби в сърцето самичко!
Да бъде днес бяло и радостно вред!

Да няма в дворовете купища кални!
Да няма в душите от злост ни следа!
Над скърби незнайни, над сълзи печални
да грей Витлеемската чудна звезда!

ИИСУСЕ, ПАК ЕЛА И СЕ РОДИ!

Иисусе, пак ела и се роди
на жадните за правда във сърцата!
Светът да види, че в безброй гърди
към Теб все още има обич свята!

О, как жадуваме да ти дадем
във Твойта бедност ъгълче уютно,
да стане всеки наш дом Витлеем
за Теб и Твойта Майка безприютна!

Тя бедна е и няма със какво
в таз мразовита нощ да Те повие.
Ала в деня на Твойто Рождество
горим от жар да ù помогнем ние!

От нежни чувства ще Ти изтъчем
завивки чисти, пелени, повои!
От обич люлчица ще ти сплетем!
Сърцата ни ще станат ясли Твои!

Със вяра ще Те крием, — да не би
на Ирод мечът зъл да Те издебне!
Не ще заспим в свещените борби,
кога бдят толкова очи враждебни!

Ела, ела под нашия покров!
Жадуваме от Теб да сме огряни!
Расти, расти под нашата любов,
за да расте чрез Тебе любовта ни.

Любов към всички страдащи души.
Любов към мъничките Твои братя,
чиито сълзи Твойта вест суши
и сочи пътя чист към небесата!

РОДИ СЕ БОГ

Роди се Бог! Славете Го!
Христос е тук! Срещнете Го!
Сторете му в душите място!
Сърцата превърнете в ясли!

И направете Му поклон —
да влезе Той във всеки дом,
та дето мракът е витаел,
звездата Му да засияе!

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Когато цял свят тънеше във мрак,
най-светлата звезда изгря в небето!
Отчаяно от всичко, трепна пак
във радостно очакване сърцето!

И ангели запяха над света
възторжения химн: “Христос роди се!”
И мъдрост, и овчарска простота,
тъй всичко пред Смирения смири се!

От яслите под светлата звезда
изтече Извор и заля земята...
И дето пият чудната вода,
любов и мир избликват от сърцата!

ДЕ Е ВИТЛЕЕМ?

В тоз празник чист, кога света
видя звезда над Витлеем,
да идем, братя, при Христа —
дар коледен да Му дадем!

Сред спящи люде с блага вест
яви се Той като човек.
Но ангели не пеят днес!
А Витлеем е тъй далек!

Къде ще Го намерим ний
Богочовека благ — Иисус?
В далечни, в близки ли страни?
Без Него празникът е пуст!

Дали да търсим в дом богат?
Но Бог се скри във нищета
и взе на всеки малък брат
върху Си мъката, скръбта!

Той сигурно е в тоя мраз
във схлупен дом накрай града.
Какво ли чака Той от нас,
избрал за Себе Си глада?

И може би съвсем е сам,
Той гледа в тихите врати,
ще се яви ли някой там
в скръбта Му да Го навести!

Свещената Му нищета
е укор тих и кротък зов.
Той чака в Свойта самота
сърдечен дар, троха любов!

О, братя, нека с искрен плам
при скръбния съсед да спрем!
Почукайте — Иисус е там! —
И там  е, там е Витлеем!

ХРИСТОС ВЪЗКРЪСНА!

Светата полунощ изгрява чудна
из мрака чер на безутешността,
и пак душата е тревожно-будна,
и пак в доброто вярва съвестта!

Христос е жив! И правдата е жива!
Не злото във живота е закон!
Пред погледите нов се свят открива,
роден във кръстни мъки, в плач и стон!

Ний слушаме камбаните как пеят,
как ласкаво докосват ни слуха,
и гледаме свещиците как греят
чак в ъглите най-тъжни на духа!

И искаме с невидимия хор
на ангелите в нощния простор
по цял свят тая вест да се разпръсне:
Христос възкръсна!

* * *

Жизнодавецът възкръсна! Победен е сатаната!
Нека всички да се радват, всички братя и сестри!
Няма вече смърт да плаши на човеците сърцата!
Днеска се земята грешна със Небето примири!

В ада демоните стенат от безсилно озлобление.
Ангелите химни пеят и победата вестят!
Всички вярващи ликуват и със чувства умилени
от възторг и светли песни на Христа венци плетат!

ВЕЛИКДЕН

Кротко се усмихна пролетта
и надникна тихо в долината.
Почна да пилей безброй цветя
по ливадите, насред тревата.

Заиграха топли ветрове
в сливите, разцъфнали набързо.
А от белоснежни върхове
спуснаха се с песен шумни бързеи.

Забръмчаха хиляди пчели
блага вест от цвят на цвят понесли.
Грейнали, отсрещните скали
сякаш се усмихваха по-весели.

Литнаха с копринени крилца
из простора пъстри пеперуди.
От селата и града деца
припнаха в полето като луди.

Празникът бе вече близо, тук.
И когато с чудната си песен
славейчето долетя от юг
всички поздрави с “Христос воскресе!

* * *

Елате, ангели крилати,
елате, птички и цветя,
елате, бедни и богати,
елате, старци и деца,
и вий, пчелици и мушици,
и ти ветрец, и ти поток,
елате, братя и сестрици,
за да възпеем благий Бог!
Цветята пръскат аромат!
Бог пак е близък и обичан!
Ухае сладко пролетта!
И всяка нова твар ликува!
Сърцето вижда пак Христа
възкръснал дивно от смъртта
и своят сбъднат блян празнува!

Иисус Христос срази смъртта!
Веч злобата е победена!
Възкръсна Разпнатият Бог!
Умря смъртта! Умря смъртта!

Април 1953 г.

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ

Приятели, узнахте ли вестта?
На ангелски крила се тя донесе
и низ поля и къщи се понесе.
Не чувате ли как треви,  цветя
и птички пеят в хор: — Христос воскресе!

И слънцето със колко радост грей,
над цъфналите в минзухар поляни!
Там от селцата чуват се камбани,
— Христос воскресе! — всяка громко пей
и всички хора гледат се засмяни.

ВЪЗКРЕСЕНИЕ

Пролет грейна. Възкресение
ще празнува пак светът!
Свлече пак земята белия
смъртен плащ от свойта гръд.

От мъгли, от сняг и бури
няма никакви следи, —
от сияйните лазури
слънцето ги победи.

Тъй и Правдата разпръсна
мрака във оная нощ
и с победна мощ възкръсна
От смъртта Иисус Христос.

НОВАТА ГОДИНА

Безименна идвам. Вий дайте ми име!
И празна дохождам. Вий дайте в мен плод!
Такава ще бъда, каквато сами ме
изваете вие във своя живот.

Щастлива наричат ме Нова Година
онез, що не знаят, че празен съм съд.
Аз пусто поле съм, което в градина
цветуща превръща единствен трудът.

От мен радост чакат онези, които
в съдбата измамна са вдали сърце.
Аз буен поток съм и в мойто корито
се крий златен пясък за смели ръце.

Аз взимам и давам. Въздигам и свалям.
Аз водя към Бога, към ада влека.
Аз чистя душите и в грях ги окалям.
Аз давя и къпя — чудата река.

Безименна идвам. Вий дайте ми име!
Безлика дохождам сред вас във света.
Такава ще бъда, каквато сами ме,
о, люде, отпратите към вечността.

ОТ ВРЪХ “СВЕТИ НИКОЛА”

(по случай Освобождението на България)

В полята родни чер се мрак чернее,
чер петвековен мрак на робство, гнет!
Ала върхът “Свети Никола” грее
най-късно вечер, утрин най-напред!

Звънти там долу робската верига...
А горе — вятър волен, свобода!
И тоя вятър до полята стига,
надежди сей в народната бразда!

Раята пъшка и към планината
повдига все измъчени очи:
Бог помощ да даде от небесата!
Свети Никола благ да се смили!

И всеки ден родината осъмва
във все по-тежки, горестни тегла!
Тук-там се чуй глас — бунт, и пушка гръмва,
и стихват пак смълчаните села...

Но виж! Свети Никола от небето,
дошел, стои на гордия Балкан,
и свята скръб пробожда му сърцето
по тоз народ, във пранги окован.

И дига поглед той към висините
с молитва топла в трепетни гърди:
“О, Господи, сложи край на бедите!
Народа български освободи!”

— Да бъде! — рече Бог. Светецът тръпен
в надежда блага спотаява дъх:
— Да бъде! Нека свободата скъпа
да слезе долу ей от тоя връх!

И както рече Бог, така и стана.
Откъм Русия полкове безброй
се спуснаха, пометоха тирана,
и да се задържи не смогна той...

Над Шипка, на върха “Свети Никола”
се срещнаха две бури с грозен вик:
Кръст с  полумесец!... Писъци, неволя,
гръм, трясък, смърт! И подвиг тъй велик!

И ето, сякаш Кръстът победен е!
Ще падне той във вражески ръце!
Но сам свети Никола нареден е
до храбреците с огнено лице.

Той сила дава, той ги насърчава,
той бори се със тях, развява флаг!
И Кръстът се издига!... Побеждава!...
А полумесецът залязва в мрак!...

И днес, кога сред буките вековни
ти бродиш по ония планини,
спомни си за героите чутовни,
и на светеца благ се поклони!

12 декември 1967 г.


© Девически монастир „Покров Пресвятия Богородици“, Княжево, София. Всички права запазени.

© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.