По
време на кървавата саморазправа след 9 септември 1944 г. е било възможно
всеки да наклевети всекиго и така са били осъдени хиляди невинни. В
такъв момент човек се запитва дали наистина е нужен „езически суров
закон”, за да озапти свирепите страсти, бушуващи с все по-голяма сила.
Подобни правила противоречат изцяло на християнските ценности, но биха
спасили много невинни жертви. В това число и отец Иван Тодоров от с.
Тръстеник — Плевенско.
Той е роден в с. Еница, Белослатинско,
през 1905 г. Завършва Духовната семинария в София и като млад
свещеник е разпределен в с. Тръстеник. Там той живее до последните си дни.
Неговата дъщеря Савка Константинова си спомня, че на 9.IХ.1944
г. вечерта дошли комунисти и го арестували, откарали го в Плевен,
но след това го пуснали, тъй като не е имало причини да го задържат.
На първи октомври същата година е мобилизиран в поделението в
с. Згарево, което се намира в училището на селото. На десети октомври
е бил закаран на масовите убийства в Пилишатската гора, близо
до селото, но само за да гледа. След три дни се прибира в Тръстеник,
но не успява да се види със семейството си. Арестуван е от Тодор
Караджов, тогава милиционерски началник, и група комунисти. В
показанията си Тодор Караджов посочва, че отец Иван е бил отведен заедно с
Дамян Дамянов, бивш полицейски началник преди 9.IХ, и Величко
Попов, писар в общината, от непознати служители на ДС. Тримата са били
откарани в с. Ясен и там са избити. Един от задържаните заедно
с тях, но впоследствие освободен, е Тодор Павлов — полицейски
началник преди 9.IХ. в град Добрич. Задържан е бил по същото време в общината
на Тръстеник. Той разказва: „Отец Иван беше пребит, в много тежко
състояние. Нарисуваха му стълба на стената и го караха да се
качва по нея”.
Петър Гановски по-късно споделял
пред приятели на чашка, че лично той е извозвал тримата арестувани
с каруцата си от общината към конските гробища и полумъртви са
ги погребали. Оттогава този човек толкова се уплашил, че не можел
да гледа погребения и не минавал покрай гробища.
Според показанията на Вера Доровска
свещеник Иван Тодоров държал „слова” на селяните за пълното унищожение
на комунизма. С тези мотиви излиза присъдата на Плевенския народен
съд и на 16 април 1945 г. о. Иван, заедно с Дамян Дамянов и Величко
Попов са осъдени на смърт „задочно”, тъй като вече са били убити.
Този съдебен акт не е целял оправдаване на убийствата, тъй като
комунистите не е имало пред кого да се оправдават, а е „легитимирало”
заграбването на имотите им от държавата, впоследствие преминали
в частни ръце.
Естествено тази клевета се разпространила
из селото, за да накарат хората да не вярват и да се отдръпнат
от свещениците. Един от комунистите в селото обаче все още поддържа
тази версия за отец Иван. Той разказва, че когато бил малък,
се прибирал с баща си късно една вечер. Изведнъж отец Иван изскочил
с кърпа през лицето и пушка в ръцете и извикал: „Стой! Къде сте
тръгнали! Има вечерен час!” И този комунист твърди, че отец Иван
бил в охраната на селото. Впоследствие се оказа, че вечерен час
и охрана в Тръстеник не е имало...
Всички тези неща като че ли са били
предусещани от негови близки, които му предлагат да избяга в
Румъния при вуйчо си. Отец Иван обаче отговаря, че не може да живее без
своето паство и без тая църква, за която е дал живота си.
Ние не се стремим да виждаме в лицето
на отец Иван Тодоров светец или пък икона. Но в трудните антихристови
времена след 9-и септември дори честното изпълнение на пастирския
дълг е вече подвиг и мъченичество. Това е мъченичеството на отец
Иван Тодоров.
Мартин Николов. Клеветата. „Църковен вестник“