Последна промяна:
2005-08-03 9:52
Архимандрит
Юстин (Попович)
За истинския живот
До въплъщението на Бога животът на земята като че ли не съществувал.
Дори и да го е имало, това бил някакъв изкривен живот, подправен и неистински
- с други думи — псевдоживот, лъжеживот. Какъв живот ще да е тоя,
в който съществува само смъртта и който завършва само със смърт. Това е
едно непрекъснато и периодично усилващо се мъчение, което не престава до
приближаването на смъртта. Само един живот е достоен за името си — този,
който не бива прекъсван и не умира, но господствува над смъртта и чрез
възкресението води към вечността. В същност животът е един — това е вечният
живот. Този живот се е появил за първи път в човешкия свят с идването на
Бог Слово, с Богочовека Христос. Затова и св. Йоан Богослов казва: "...
и животът се яви, и ние видяхме, и свидетелствуваме, и ви възвестяваме
вечния живот, който бе у Отца и се яви нам" (1 Иоан. 1:2)
Животът и вечният живот — това са синоними. Няма живот без вечния живот.
С Богочовека Христа животът се яви в света, в света на смъртта и
на лъжеживота. В Богочовека видяхме същинския живот, видяхме, че единствено
вечният живот е истински. Това е очевидно само в Богочовека Христа. Целият
Богочовек и всичко свързано с него е дихание и сияние на вечния живот.
Няма такава Негова мисъл, която да не изхожда от вечния живот и да не завършва
в Него, "в живот вечен". Всяко Негово чувство, слово и дело произтича от
вечния живот.
Вечното неизменно присъствува у Богочовека Господ. Вълните на вечния
живот ни обливат от всичко, що е у Него. Искаш ли да разбереш как да живееш
вечно във времето? Моли за това Иисуса. Само у Богочовека Иисуса се съдържа
всичко, което се отнася до вечния живот. "Защото както Отец има живот
в Себе Си, тъй и даде и на Сина Си да има живот в Себе Си" (Иоан. 5:26).
Това е най-очевидното доказателство и свидетелство. Всичко това е показано
с безкрайна точност в стиха "... и животът се яви, и ние видяхме, и
свидетелствуваме, и ви възвестяваме вечния живот, който бе у Отца и се
яви нам."
Преди пришествието на Богочовека смъртта беше в нас и около нас, и хората
не знаеха нито че съществува вечен живот, нито как да го достигнат. Ала
Той не ни остави сами, но дойде и се яви сред нас.
Източник: Архимандрит Иустин (Попович). Толкование на 1-ое соборное послание
святого Апостола Иоанна Богослова, М. 1998, сс. 10-11. Заглавието е дадено
от ПБ.
© Превод от руски, Филип Андреев
© 2001—2005. Православна
беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване
на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com).
Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид
— само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната
поща — вж. тук.
Светоотеческо наследие