ПРАВОСЛАВЕН ДУХОВЕН ЖИВОТ

Последна промяна:
2005-09-24 16:09

Бърз преход по страниците на «Православна беседа»

В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ ОГРОМНО ЗНАЧЕНИЕ ИМА САМОУКОРЕНИЕТО. Преди всичко то облекчава понасянето на скърби. Сполетяла ме е някаква скръб — ако не почна да укорявам никого, ако не прехвърля вината другиму, а обвиня сам себе си, като вътрешно се призная достоен за всяка скръб, то със самото това ще изоблича себе си и без смущение, със спокойствие, ще понеса трудността и тежестта; ето защо може да се каже: самоукорението донася успокоение, умиротворение на духа ни. Чрез самоукорение, тъй да се каже, се подавят, притъпяват нашите страсти, нашите грехове. Самоукорението е за страстта същото, което е водата за огъня — с вода се залива огънят, със самоукорение — страстите. Самоукорението развива изтънко различаването на нравственото добро от скверното, от лошото, тъй че където няма самоукорение, там е притъпено познанието на доброто. Самоукорението развива и укрепва смирението, понеже самоукоряващият се счита всяко добро, което го спохожда, за дело на Божия промисъл, а всяко зло — наказание за нашите грехове. Самоукорението води до взаимен мир. Ако всички укоряваха себе си, щеше да се възцари мир, всички щяха да имат мир помежду си; обратното — когато се укоряваме едни други, ние сеем вражда и неприязън. Самоукорението ни помага спокойно да претърпяваме оскърбленията, без да ги чувствуваме. Самоукорението е юзда, която сдържа проявата, раздвижването на всичко лошо у нас. Противоположно на самоукорението е самооправданието, което развива нашето тщеславие, самомнение и гордост. — Серпуховский епископ АРСЕНИЙ, “Духовный дневник”, в сб. “Свете тихий”, М., 1996, сс. 128-129.

Общи четива

Йеросхимонах Серафим Карулски. За молитвата и трезвението (7/8/05). [оригиналната статия на рус. ез. ]
Архимандрит Лазар (Абашидзе).
Грехът и покаянието в последните времена.
Митрополит Филарет (Вознесенский). „Какво трябва да помни всеки православен християнин“
Беседата на св. Серафим Саровски с Н. А. Мотовилов за целта на християнския живот

ПИСМА ЗА ДУХОВНИЯ ЖИВОТ

Игумен Никон (Воробьов). За нас е оставено покаянието (Писма)

За писмата на игумен Никон

       Духовна съкровищница ­ това е най-подходящото название за книгата с писма на игумен Никон (Воробьов). Руските издатели са намерили сполучливо заглавие за нея: “За нас е оставено покаянието”. С основание може да се каже, че игумен Никон е носител на духа на светител Игнатий (Брянчанинов) ­ дух на смирено съзнание за собствената немощ и недостойнство, дух на покайно себепознание, на непрестанно самоукорение, на пълно недоверие в собствените мисли, и същевременно дух на детска откритост пред Бога, на цялостна богоустременост, на искрена духовна любов към ближните и желание те да се спасят... Невъзможно е след прочита на книгата вярващата душа да не обикне светлата душа на автора ù. >>>

© Превод от руски език: Ч. Василев.
© Издателски права: Православно издателство „Св. ап. и евангелист Лука“, всички права на превода запазени

Съдържание:

Светител Теофан Затворник. Избрани писма

Четири писма на светител Теофан Затворник до бъдещия светогорски подвижник — йеросхимонах Теодосий Карулски (публикуват се за пръв път на български език)

ПРЕЗ ВЕЛИКИЯ ПОСТ

Светител Серафим Софийски. За необходимостта от пост и въздържание.
Светител Теофан Затворник. Как да управляваме тялото си съгласно духа на живота в Христа.
йеросхимонах Йоан. Молитвата на св. Ефрем Сирин „Господи и Владико на моя живот...“

Покаяние и изповед

В помощ на готвещия се за Изповед и Свето Причастие (сборник) (на руски език)

Съдържание:

Не крийте в себе си смъртта!

Според свидетелството на св. Димитрий Ростовски на Страшния съд за грешника по-страшно от смъртта ще бъде изобличаването на тайните и явни негови грехове пред лицето на небесните ангели и всички земни човеци. «Наистина — пише Христовият светилник, — в съдния ден, когато Господ ще тържествува над враговете Си, по-драго ще е на грешника да умре, нежели да бъде жив свързан с огнени вериги... пред лицето на всички народи с много стид и срам»... «тогава за грешника ще бъде по-драго да паднат върху му скалите и планините, нежели да гледа лицето на прогневения Бог». Единственият начин да се избавим от тоя страшен срам е да го изпитаме, в безкрайно по-малка степен, сега, на изповедта пред своя духовник. Нека изповедта бъде за нас един малък Страшен съд! Нека без боязън изповядваме греховете си, като помним, че всеки чистосърдечно изповядан грях не ще бъде явен на Страшния съд! Да побързаме към спасителната изповед! «Жилото на смъртта е грехът», казва св. апостол Павел (1 Кор. 15:56). Нека изтръгнем от душите си това жило още сега, докато за нас изгрява слънце! Нека не крием в себе си смъртта!

* Триадицкий епископ Фотий. Покаянието — тайна на спасението
* За покаянието
* Оропски и Филийски митрополит Киприан. Премълчаването на грехове при изповед е смъртен грях.

Смъртните грехове

* Архимандрит Лазар. За греховете
Петият смъртен грях — чревоугодието
Седмият смъртен грях — духовното нехайство.
Преп. Никодим Светогорец. „Как да побеждаваме нехайството“

За пристъпващите към Светото Причастие

Архимандрит Серафим (Алексиев). «Забравеното лекарство»
Архимандрит Серафим (Алексиев). «Духовният живот на православния християнин»

Живот след смъртта

В разработка

Светител Игнатий (Брянчанинов). Слово за смъртта.
Архимандрит Серафим (Алексиев). Живот след живота.
Йеромонах Серафим (Роуз). Душата след смъртта.
Монах Митрофан. Задгробният живот. Как живеят нашите покойници и как ще живеем и ние след смъртта, според учението на Православната Църква.
Навпактски митрополит Йеротей. Живот след смъртта.

© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.