Като
обглеждаме грандиозното дело на св. Кирила, неволно се питаме: Какъв титан
на духа е бил той, за да може при крехкото си здраве и при късия си сравнително
земен живот от 42 години да извърши толкова многобройни и възхитителни дела!
Неговият духовен образ ни дава отговор на поставения въпрос. Св.Кирил е бил
по природа богато надарена и цялостна личност. Някои изследвачи го считат
за гениален. Имал е трезв и пъргав ум, силно въображение, чисти, пламенни
чувства, твърдост на характера и несломима енергия. Със забележителната му
филологическа дарба и с високите му интелектуални качества била съчетана
крепка вяра в Бога, дълбоко и искрено благочестие, чистотата на сърцето и
жертвена любов към непросветените люде. Той е бил по призвание роден за мисионер.
Всичките си богати дарования, както и придобитите си огромни познания той
поставил в услуга на ближните, които се стремял да извлече из мрачния ров
на невежеството. У него нямало никакво раздвоение, никакви съмнения и колебания.
Той бил монолитен, вътрешно единен човек. Затуй и делото му се оказало тъй
грандиозно, тъй монолитно и трайно.
Огромно
е значението на църковно-мисионерските му трудове за Църквата.
Велики са заслугите му за славянството и по-частно за българския
народ. Величавите му по обхват и съдържание прояви заслужават
още по-задълбочени проучвания. Мисионерските му пътешестви я
възкресили забравената във Византия през средновековието древна
апостолска традиция за пътуване до близки и далечни страни с
цел да се просвещават неповярвалите и некръстени още народи с
истините на Евангелието. Неговите прения със сарацини, юдеи и
езичници обогатили църквата със свежи и силни доводи в защита
на Христовото учение. Методите му за доказване правотата на православната
вероизповед чрез притчи и примери, чрез обилни цитати от Стария
и Новия Завет и чрез доводи на здравия разум остават класически
в богословието. Неговата твърда борба срещу триезичното заблуждение
и днес буди възхита. Като си представим, че триезичието по времето
на св. Кирила се проповядвало от най-високи и отговорни църковни
катедри и владеело умовете на всички почти люде, ще се почудим
на мъжеството на славянския апостол да излезе един срещу всички.
Със своя смел и вдъхновен замах — да въведе славянския език като
богослужебен — той отворил нова страница в историята на културна
Европа, дал могъщ тласък за развитието на славянските племена
и оставил пример за подражание на неславянските народи.
Неговото
пророческо прозрение в бъдещето най-силно проличава в грандиозното
му дело — изнамирането на славянската азбука, с което той запалил
неугасващи огньове на просветата по целия славянски свят. На
създадената от него славянска писменост се дължи издигането на
хиляди храмове, изграждането на безбройни монастири и основаването
на множество училища из славянските земи. Той е виновникът за
опазването на славянството от културно претопяване и народностно
обезличаване. Негово косвено дело е образуването на националните
славянски църкви. Защото националната писменост неминуемо е водела
чрез самобитната народностна култура към национално обособяване
в политическо отношение. А политическото национално обособяване
довело до създаването на национални славянски църкви. В епохалното
дело на св. Кирила е блеснала най-ярката утринна звезда на славянското
пробуждане, за да могат след тая звезда да изгряват в културната
история на славянството дивни и многобройни съзвездия от плеада
други народни будители и труженици на всеславянското небе.
Житиеписецът
свидетелствува, че и след смъртта си св. Кирил, този човек на
делото, вършел чудеса. Но най-великото чудо, което той извършил
и за което с хиляди уста свидетелствува културната история на
славянските народи, е това, — че той е отворил чрез изнамерената
от него азбука очите на милиони и милиони слепци, давайки им
зрението на грамотността. Мисионерите се появяват, работят и
слизат от сцената на живота, за да изчезнат зад завесата на отвъдното.
А св. Кирил и след като слезе от сцената на земния живот и се
прибра при Бога, продължава да мисионерствува сред славяните
чрез създадената от него писменост от поколение на поколение
и ще мисионерствува довека.
Затова и неувяхващите венци на благодарността всякога ще красят неговия сияен
лик наред с лика на благословения му брат св. Методий.