Св.
Константин Философ се родил през 827 г. като седмо и последно дете на едно
богато и знатно семейство в Солун, а св. Методий бил с десетина години
по-стар от него. И двамата братя получили прекрасно християнско домашно
възпитание. Баща им се казвал Лъв и заемал високата длъжност друнгар, т.е.
помощник на местния областен военно-административен началник, а майка им
се зовяла Мария.
Какви са били те по народност? Този въпрос още
не е получил в науката своето окончателно разрешение. Едни ги считат за гърци,
други за славяни, а трети — въз основа на едно запазено в Атон старо предание,
записано от Арсений Суханов в XVII в. — смятат бащата за славянин, а майката
за гъркиня.(1) Съществува и обратното гледище — че бащата е бил грък, а майката
— славянка (2) и че тя е предала славянския език на децата си. Ние считаме, че
най-правдоподобно е допущението, че в жилите на нашите просветители ще да е текла
славянска кръв, защото:
1. По онова време Солун е бил населен не само
с гърци, но и с много славяни. Ако Лъв е бил славянин, това не му е пречело да
се издигне до положението на друнгар, тъй като между славяните мнозина достигали
до високи постове във Византийската империя и приемали всецяло гръцката култура.
(3)
2. Свв.братя са говорели прекрасно не само културния
гръцки, но и считания за варварски славянски език, към който никой чистокръвен
грък нямал особено влечение. Ако се казва в житието на св. Методия (гл.V) за
солунските гърци, че са говорели и славянски, това не означава, че те са владеели
този език добре, а че са могли в ежедневните си най-обикновени разговори със
славяните да си служат с него. Двамата братя пък така съвършено са го владеели,
че са могли на него да преведат безподобно талантливо разнообразния и твърде
сложен език на Св.Писание, трудната богословска терминология, а така също високо
поетичните и мъчно преводими богослужебни песнопения, творби на византийските
химнописци. Това не би могъл да стори грък, комуто славянската реч не е в кръвта.
3. М.П.Погодин изтъква в полза на славянския произход
на свв.братя следното съображение: ако те бяха гърци, щяха да внесат в преводите
си много гърцизми и не биха превеждали на такъв богат и чист славянски език.
Техният превод показва явни признаци на само стоятелност, “напр. в двойственото
число, каквото няма в гръцкия оригинал и в дателния самостоятелен, с който се
превежда гръцкият родителен”. (4)
4. При господствуващата тогава и сковаваща умовете
триезична ерес и при естествената национална надменност на гърците, гордеещи
се със своята голяма византийска култура, която те някак спонтанно гледали да
налагат на околните варварски народи, на чистокръвен грък, колкото и издигнат
да е бил той в духовно отношение, не би дошла идеята да измисля славянска азбука,
да създава славянска писменост и да туря началото на славянска култура при наличната
византийска култура.
Двамата солунски братя пък не само извършват всичко
това, но и живота си излагат на риск за просвещаването на славяните. Тъкмо този
техен славянски патриотизъм, както се изразява проф. Ем.Георгиев, “остава най-същественото
свидетелство за тяхната кръвна връзка със славянството”. (5)
Провиденциално е било това, че бъдещите славянски
просветители Константин и Методий се родили във втория по важност град във Византия
— Солун, дето те са могли да растат в любов към славяните и в усвояване на богатата
византийска християнска култура, която те имали да присаждат на славянска почва.
Константин прекарал детството и юношеството си,
според житиеписеца, в твърде благоприятна обстановка за духовното си развитие.
Надарен с необикновени способности, с тънко бистроумие, с феноменална памет,
с филологически дарования, той още в първоначалната школа в Солун извиквал удивление
у околните. Ученолюбието било основната черта в характера му заедно с рано изявилата
се у него вяра в Бога. За да илюстрира стремежа му към знания и мъдрост, авторът
на житието му описва следния негов знаменателен сън от седемгодишната му възраст:
Главният областен началник, безспорно близък на дома им, събрал всички девици
от града и му казал: “Избери си от тях която искаш!” Той се спрял на най-хубавата
и богато украсена девойка. Името ù било София, т.е. мъдрост. Божествената Премъдрост
е трябвало, по Божи промисъл, да стане отсега нататък негова постоянна спътница
в живота, негова сестра (Притч.7:4), както правилно изтълкували съня му неговите
родители. Ръководен от тая мъдрост, той още като юноша се отказал от житейските
удоволствия и започнал с жадност да изучава и запаметява съчиненията на св. Григория
Богослова. (6) Разбира се, така малък, той не можел още да прониква в глъбините
на св. Григориевото богословие, но в чистото му сърце се запалил копнежът за
приобщаване към богатите мисли и възвишените идеи на великия светец от Назианз.
С него той сключил някакъв тържествен молитвен завет, като го молел да му бъде
оттук нататък учител и просветител. (7)
По-късно, когато постъпил в Магнаурската школа
в Цариград, той продължил изучаването на тоя велик св. отец и толкова много знания
почерпил от него, че въоръжен с тях, като млад учен е можел да излиза победоносно
на състезания и борби с еретици и друговерци. В пренията си, както и в своето
съчинение “Написание о правой вере” той си е служел с мисли и сравнения, заимствувани
от св. Григория Богослова и от други свети отци, които изучавал с голяма любов.
Според свидетелството на знаменития Анастасий Библиотекар (ок.800-880), съвременник
на св. Константин Философ и лично познаващ го, той знаел наизуст произведенията
на св. Дионисия Ареопагита. (8)
Когато юношата Константин постъпвал в Магнаурската
школа, на цариградския престол седял малолетният император Михаил III. Управлението
било в ръцете на майка му Теодора и на регентите Варда, устроител на Магнаурската
школа, и Теоктист. Този Теоктист, наречен в житието според служебното му положение
логотет, имал несъмнено служебни връзки със солунския помощник-управител Лъв
и познавал добре семейството му. След смъртта на Лъва той се заинтересувал за
осиротелия юноша с необикновените дарби и го взел при себе си, за да осигури
по-нататъшното му образование и да го подготви за бъдещата му кариера, вероятно
като висш държавен чиновник, какъвто бил произведен вече брат му Методий, назначен
за управител на една славянска област в Македония.
Константин имал за свои преподаватели в Магнаурската
школа знаменития математик, философ и оратор Лъв, бивш Солунски митрополит, в
842 г. лишен от сан поради иконоборчески увлечения и след покаяние назначен за
професор в споменатата школа, както и бележития Фотий, най-учения тогава мъж
на Византия и бъдещ Цариградски патриарх (857-867; 878-886). Фотий ще да е преподавал
на Константина философските предмети. Виждайки дарованията му и кроткия му нрав,
той силно го обикнал. Оттогава искрена дружба свързала учител и ученик. За тая
дружба свидетелствува Анастасий Библиотекар, наричайки Константина fortissimus
amicus на Фотий. (9) Връзката между Фотия и Константина се отразила благотворно
върху изграждането на православния мироглед на Константина, тъй че той, особено
след току-що преодоляната и дълго раздрусваща империята иконоборческа ерес, е
могъл да помага за разчистването на последните ù остатъци, както и да отстоява
по-късно, по примера на Фотия, православното учение срещу нововъведенията на
латинския Запад. Под ръководството на велики учители, гениалният по дарования
ученик е могъл да усвои много нещо. Така и станало според житието му. (ЖК, гл.
ІV, с. 35)
Тогавашната висша наука се е състояла в преподаването
на граматика, аритметика, геометрия, астрономия, музика, поезия, риторика, диалектика
и философия. Последната се деляла на външна и вътрешна. Външната обхващала древната
елинска философия и поезия (Омир), а вътрешната имала за предмет изучаването
на богословието и по-специално на догматиката. Цялото образование на Магнаурската
школа било насочено към утвърждаване питомците в етическите и догматически начала
на православната християнска вяра. Ако там се изучавали още и езическата философия,
древната елинска митология, класическата словесност и творенията на Омира, то
е било за да могат възпитаниците на това най-висше училище да оборват езическия
мироглед, когато им се възлагали мисионерски задачи. Константин е усвоил в Цариград
освен гръцкия още и някои чужди езици: латински, сирийски и еврейски. Това направо
утвърждава едно проложно житие на св. Кирила. (10) Славянски език той е знаел
още от малък.
Заради преуспяването си в науките, заради острия
си ум и дълбока мисъл Константин си спечелил прозвището философ,
което като някоя придобита учена титла му останало завинаги.
При такива дарования и при такава солидна подготовка блестяща кариера очаквала
младежа. Той бил тих по нрав и високо добродетелен по живот.
Всичко това накарало благодетеля му логотета Теоктист
да го привлече още повече към себе си. Бездетен и желаейки да ги осинови и направи
наследник на своите големи имущества, той му дал власт да управлява неговия богат
дом и да влиза безпрепятствено в царския дворец, според израза на житието, което
показва, че Константин ще да се е ползувал с благоволението на Михаила III и
на майка му. Това не било без значение за него и за оформянето му като църковен
общественик и мисионер. Онзи, комуто е било съдено в бъдеще като императоски
пратеник да се явява пред царе и управници, трябвало да свиква с велелепието
и етикецията на двореца, за да може свободно да се държи и сред най-официалната
обстановка и сред най-изисканата среда и добре да представя византийския император.
Веднъж логотетът запитал Константина да му обясни,
що е философия и получил следния бърз и умен отговор: “Тя е проумяване на Божиите
и човешките неща, доколкото човек може да се приближи до Бога и учи човек чрез
поведение да бъде образ и подобие на Онзи, Който го е сътворил”. (ЖК, Гл. ІV,
c.34) Това учудило логотета. Обичайки Константина, той решил да го ожени за своята
богата и хубава кръщелница. Но склонният към наука и богословски занимания младеж
отхвърлил съблазнителното предложение. Той нямал влечение към светския живот,
а бил привързан към Бога повече отколкото към земните радости. За да го задържи
поне в Цариград, със знанието на императрицата, Теоктист устроил неговото монашеско
пострижение в малка схима, при което не се променяло името, (11) неговото ръкоположение
в йеромонашески сан, а според някои в целибатно свещенство, и неговото назначение
за патриаршески библиотекар при църквата “Св.София”. Но това не траяло дълго.
Следвайки повика на сърцето си, Константин Философ се укрил в един близък монастир
на Узкое море, според някои на Босфора, а според други на Мраморно море. (12)
Открит след шест месеца, той бил помолен да заеме завидната служба учител в същата
Магнаурска школа, която неотдавна завършил и да преподава там философските науки.
Той приел. От висотата на своята професорска катедра, която несъмнено при неговите
високи дарби и солидна подготовка пръскала обилни лъчи, той ще да е наложил авторитетното
си име на византийския двор, тъй че оттук нататък, когато ставало нужда да се
защищава православието срещу еретици, или да се води диспут с иноверци, или да
се пращат мисионери в чужди земи, императорът не ще да се е затруднявал с дълго
мислене кого да прати. Пред него всякога блестял със знанията и благочестието
си, с мъдростта и апостолската си ревност, с богатството на ума си и с чистотата
на живота си новият философ — солунчанинът Константин.
1.
Вж. по-подробно у: Киселков, В. Славянските просветители Кирил
и Методий. С., 1946, с.39—55.
2. Ангелов, Д. Кирил и Методий и византийската култура
и политика. — В сборника: Хиляда и сто години славянска писменост, с.57, заб.2.
3. Вж: Малышевский, Ив. Святые Кирилл и Мефодий первоучители
славянские. Киев, 1886, ее.2-3.
4. Погодин, МЛ. Речь, произнесенная в заседании Московского
общества любителей российской словесности... в память о св.Кирилле и Мефодий,
вж: Кирилло-Мефодиевский сборник. М., 1865, с.103.
5. Георгиев, Ем. Кирил и Методий и развитието на българската
култура. — В сборника: Хиляда и сто години..., с.33.
6. ЖК, гл.III. Цитатите от житието на св. Кирил (ЖК) и св.Методий
(ЖМ) даваме по: Балан, Ал.Т. Кирил и Методий, св. I, С., 1920, с.32.
7.Там.
8. Писмо до крал Карл Лиси (Плешиви). Балан, Ал. Т. Кирил
и Методий, св. II, С.,1934, с.248.
9. Воскресенский, Г. Св.Кирилл Философ. — Православная
богословская энциклопедия, т. X. СПб., 1909, кол.287; Балан, Ал. Т. Пос.съч св.
И, с.247.
10.Вж. Невоструев, К. Записка о переводе Евангелия
на славянский язык, сделанном св.Кириллом и Мефодием. Вж. Кирилло-Мефодиевский
сборник, с.225; срв. св.Димитрий Ростовски, Книга житий святых, м. май, М., 1898,
с.255.
11.Вж. Снегаров, Ив. Черноризец Храбър, в сборника
Хиляда и сто години..., с.309. Вж. също прот.Ив.Гошев, Светите братя Кирил и
Методий. ГБФ, т. XV, 3, С., 1938, с.52, заб.7, сс.71-72; Милев, Ал. Жития на
св.Климент Охридски (Италианска легенда). С., 1961 с.144. ' '
12. Вж. Балан, Ал. Т. Пос.съч., св.1, с.70.