Последна промяна:
2005-08-05 22:27
От основаването си в 870 г. до пълното си унищожение Българската църква е била ревностна пазителка на православната християнска вяра. Също и от възстановлението си в 1870 г. до днес (1929 г. — П.Б.) тя се съзнава, живее и действува като действителен клон на Вселенската православна църква. Обаче Цариградската патриаршия, водейки страстна борба против възобновлението на Българската църква, не я признала за канонично учреждение под предлог, че тя била извикана на нов живот с акт на иноверна светска власт, макар че в 1767 год. тази патриаршия я унищожила в лицето на Охридската архиепископия чрез същата светска власт. Българската екзархия е правила опити да убеди патриаршията, че българският народ, верен член на Православната църква, иска да бъде в общение с нея (1) както е бил и преди в прой
ължание на хиляда години. Сам екзарх Антим I, щом встъпил на престола, на 4 април 1872 г чрез тричленна депутация (членовете на Привременния съвет Гавриил Кръстевич, Иван Пенчович и Георгий Чалоглу) е изказал желание пред патриарха да го посети (2) и, съгласно със следвания от другите източни патриарси ред, го молил три пъти (веднаж чрез депутация и двай писмено) да му позволи да служи на Великден в българския храм "Св. Стефан", обаче патриархът е отхвърлил молбата му, даже му повърнал двете писма (3). Заслепена от крайно властолюбие и гръцки национализъм, в явно противоречие със своя титул "вселенска", който ù внушава да бъде стълп на истината и църковния мир, Цариградската патриаршия на 16 септемврий 1872 г. е провъзгласила Българската църква за схизматична (4) чрез поместен събор, съставен от нейни иерарси, антиохийския и александрийски патриарси и кипърския архиепископ (всичко 32 архиереи) (5). На 17 септемврий с. г., неделен ден, в патриаршеската църква — в присъствието на патриарха Антима IV Куталянос, 17 архиереи и много народ — един архиерей е прочел от амвона определението на събора за схизмата върху българския народ, а на 24 с. м. то било прочетено във всички гръцки църкви в Цариград (6). Обявени били за "схизматици (сир. отцепени) и чужди за Православната Христова Църква" българските архиереи Иларион Макариополски, Панарет Пловдивски, Иларион Ловчански, Антим Видински, Доротей Софийски, Партений Нишавски и Генадий Велешки, всички ръкоположени от тях архиереи, свещеници и дякони и всички миряни, "които се намират в общение и единомислие с тях, съдействуват им и считат за свещени и канонични техните богопротивни благословения и свещенодействия" (7). Същевременно патриархът с окръжно послание е уведомил за схизмата подведомствените си епархийски архиереи и другите автокефални православни църкви (8).
Поставяйки Българската църква в ненормално междуцърковно положение, схизмата съвсем не е прекратила гръцкобългарската разпря, както се надявали фенерските кръгове, а напротив още повече я изострила, превърнала я в открита национална борба между гърци и българи. Освен това тя е отворила тежка рана в Православната църква, удряла върху нейното органично единство, създала е скрито мъчително раздвоение между гръцките и негръцките поместни църкви и откривала път на инославните пропаганди.